Синдром на хроничната умора: Причини и как да го лекуваме

Избягвали ли сте дори умерено натоварваща физическа дейност, защото се чувствате изтощени без видима причина? Имате ли болки – мускулни, ставни или и двете – и се чувствате силно недоспали? Ако отговорът на тези въпроси е „да“, значи е крайно време да се консултирате с лекар. Възможно е да страдате от миалгичен енцефаломиелит или синдром на хроничната умора.

Какво представлява синдромът на хроничната умора?

Някога наричан „болест на юпитата“ или „грип на юпитата“, синдромът на хроничната умора най-накрая беше приет от медицинското братство като истинско заболяване след 30 години дебати и проучвания. Синдромът на хроничната умора е изтощително състояние, което е неврологично по своята същност. Засяга 0,2-0,7 % от населението в западните страни, като е установено, че се среща четири пъти по-често при жените, отколкото при мъжете.

Какво го причинява?

Дълго време синдромът на хроничната умора беше труден за разгадаване, като не беше открита явна причина, което правеше прогнозата много трудна. Освен това той имаше безброй симптоми, които бяха достатъчно добри, за да объркат лекарите. На много пациенти със синдрома на хроничната умора е било казано, че страдат от заболявания, които изглеждат като синдрома на хроничната умора, като фибромиалгия, и са започнали лечение само за да разберат много по-късно, че са били погрешно диагностицирани. По-късните изследвания са извели много възможни причини като:

Хипотония

Редица изследвания установиха, че невромедиираната хипотония, при която комуникацията между мозъка и сърцето е нарушена, е причина за синдрома на хроничната умора. Докато дейности като седене или стоене изискват мозъкът да изпрати съобщение до сърцето да изпомпва повече кръв, при този вид хипотония кръвта се събира в краката и кръвното налягане спада, което кара пациента да се чувства замаян, понякога дори да припада.

Хормонален дисбаланс

Установено е, че друга възможна причина е нарушаване на функциите на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза. Проучванията са установили, че при някои пациенти със синдром на хроничната умора има по-високи нива на невротрансмитера серотонин, по-ниски нива на допамин (невротрансмитер, свързан с възнаграждението) или дисбаланс между невротрансмитерите норепинефрин и допамин. Някои пациенти със синдром на хроничната умора имат много ниски нива на кортизол, хормона на стреса, което може да обясни защо пациентите със синдром на хроничната умора реагират зле на стрес. Друго обяснение е нарушаването на циркадния часовник – група нервни клетки, които определят цикъла сън-бодърстване.

Отслабена имунна система

Имунитетът също изглежда играе важна роля при синдрома на хроничната умора. При пациентите със синдром на хроничната умора са установени множество проблеми, свързани с имунната система, като например нарушени реакции на лимфоцитите към митогени.

Наследствен

Възможно ли е синдромът на хроничната умора да е наследствен? Очевидно да! Учените предполагат, че общ вирус, човешки херпесвирус 6 (ХХВ-6), е възможната причина за някои случаи на синдром на хроничната умора. Този геном на ХХВ-6 може да се предава по наследство от родител на дете – състояние, наречено ЦИХXВ-6 или „хромозомно интегриран ХХВ-6“. Освен това около 0,8 % от населението е ЦИХXВ6 положително, като по този начин носи копие на ХХВ-6 във всяка клетка.

Инфекции

Много бактериални и вирусни инфекции могат да бъдат съучастници в случаите на синдрома на хроничната умора. Синдромът на хроничната умора може да е резултат от хронична инфекция или тези инфекции могат да се появят заедно със синдрома на хроничната умора. Най-често срещаният вирус, свързан със синдрома, е вирусът ХХВ-6. Не са рядкост и микоплазмените инфекции и инфекциите с хламидия пневмоние.

Най-новите изследвания откриват Параинфлуенца вирус-5, който причинява множествена склероза и епилепсия, като причина за синдрома на хроничната умора с нарушена имунна функция.

Заразен ли е той? Може да ви изненада, но синдромът на хроничната умора всъщност може да бъде заразен. Не, няма да се заразите с болестта, ако просто сте в компанията на заразен, но преливането на кръв от болния е сигурен начин да се заразите.

Какви са симптомите?

Има много симптоми на болестта, повечето от които могат да бъдат объркани с много други заболявания от подобен характер. Основният симптом е силна умора след всякаква дейност и много прилича на грип. Тази реакция може да бъде незабавна или забавена, понякога дори след 24 часа. В зависимост от трудността на дейността тя може да продължи седмици и дори месеци.

Другите симптоми включват невъзстановяващ се сън, когнитивни нарушения, промени в настроението и раздразнителност, възпаление на лимфните възли, болки и страдания като болки в ставите, възпалено гърло и силно главоболие. То може да доведе дори до пълно изключване на органните системи.

Всички симптоми не сочат към синдрома на хроничната умора

При това хроничната, необяснима умора може да бъде резултат от някое недиагностицирано или нелекувано медицинско състояние като хипотиреоидизъм, сънна апнея и нарколепсия, или може да се случи дори като страничен ефект от лекарства.

Всяко предишно заболяване като хепатит Б или Ц, което не е било лекувано правилно, може да доведе до необяснима умора. Всяко тежко депресивно разстройство с психотични или меланхолични черти като биполярно разстройство или шизофрения или всяко невродегенеративно разстройство като деменция и дори болести с налудности като анорексия нервоза или булимия нервоза могат да доведат до хронична умора. Дори злоупотребата с алкохол или тежкото затлъстяване могат да проявят признаци на хронична умора.

За да поставите точна диагноза, трябва да изключите тези възможности или да информирате Вашия лекар за личната и медицинската си история.

Как може да се лекува?

За лечението на синдрома на хроничната умора са предложени различни методи на лечение. Проучванията обаче са установили, че макар пълното възстановяване да не е много често срещано и да се ограничава само до около 4 % от случаите, при 39 % от населението се наблюдава значително подобрение в рамките на четири години.

Но преди да се стигне до какъвто и да е начин на лечение, е важно да се постави правилна диагноза. Диагнозата изисква правилна оценка, допълнена с анамнеза, физикален преглед и лабораторни изследвания на урина, кръв, функция на щитовидната жлеза и др. Ако се диагностицира синдром на хроничната умора, е важно пациентът да бъде изследван и лекуван за съпътстващи заболявания като безсъние, депресия, болка и др. Пациентите се съветват също така да преминат през управление на активността, управление на съня и техники за релаксация.

Терапия и физически упражнения

В проучване, направено с цел да се определи най-добрият вариант за лечение на синдрома на хроничната умора, са изследвани 2801 участници в 44 проучвания. Изследванията са групирани в 6 категории, включително поведенческа категория, имунологична категория и др. Резултатите от проучването показват, че когнитивно-поведенческата терапия и терапията с градирани упражнения са много ефективни. Интересно е, че последващо проучване върху участниците потвърждава резултатите.

Лекарства

Няма специфични лекарства за състоянието, но често се използват медикаменти за облекчаване на определени симптоми. Болкоуспокояващи могат да се приемат при болки и страдания, антидепресанти при депресия и др.

Допълнителни и алтернативни терапии

Тъй като синдромът на хроничната умора има много симптоми, които могат напълно да затормозят страдащия, някои естествени терапии, прилагани в допълнение към основното лечение, могат да бъдат полезни.

Диета и хранителни добавки

Препоръчва се здравословно хранене чрез избягване на рафинирани храни, захар, стимуланти като кофеин и алкохол и преминаване към пълноценни храни като пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове, есенциални мастни киселини. Проучванията показват ефективността на редовното приемане на хранителни добавки за овладяване на състоянието. Някои от препоръчваните добавки включват магнезий, омега-3 мастни киселини, дехидроепиандростерон (ДХЕА), витамин Б12 и Д, бета-каротин, мелатонин и Л-карнитин. Препоръчват се и някои традиционни билки като женшен и ехинацея за по-добър имунитет.

Хомеопатия, акупунктура, хиропрактика

Установено е, че хомеопатията е умерено ефективна за облекчаване на симптомите на синдрома на хроничната умора. Някои от предлаганите лекарства включват Арсеникум при безпокойство и умора, придружени от студени тръпки и парещи болки, които се засилват през нощта, Гелсемиум при умствено изтощение, Пулсатила при лошо настроение и Сяра срещу умора.

При проучвания е установено, че акупунктурата с моксибустия е много ефективна при лечението на синдрома на хроничната умора. Всички проучвания показват проценти на отговор, вариращи от 78,95 % до 100 %.

Някои лечебни масажи и хиропрактически манипулации на гръбначния стълб могат да бъдат полезни при лечението на заболяването, въпреки че няма съществени доказателства за това.

Синдромът на хроничната умора е изтощително състояние, но не е толкова лошо, че да чувствате, че това е краят на всичко. Въпреки че 100-процентово излекуване не е възможно, симптомите могат да бъдат успешно овладяни и пациентът да се върне към нормален живот в рамките на няколко години редовно лечение.