Нещата, които хората правят заради социалната си тревожност

Социалната тревожност е страхът от социални ситуации и по-точно от негативното отношение на околните към вас. Както можете да си представите, това разстройство засяга всяка част от живота на човека. Хората със социална тревожност изпитват затруднения да бъдат в нормални ежедневни социални ситуации. Важно е да станем чувствителни към техните нужди и да разберем как се чувстват, вместо да ги осъждаме или да ги молим да „се справят“. Ето някои неща, които хората със социална тревожност правят и за които може би не подозирате, че са резултат от тяхното разстройство.

Неща, които правят хората със социална тревожност

Отказват покани

Социалните събирания са просто емоционално и психически изтощителни. Само мисълта да бъдат заобиколени от хора ги ужасява. Това може да изглежда грубо, но в действителност те може би наистина искат да бъдат там. Но страхът надделява над всички положителни чувства, които могат да имат по отношение на събитието.

Мълчат по време на разговори

Те постоянно се страхуват да не кажат нещо погрешно, затова може да мълчат и да предпочитат да слушат, когато са в групов разговор. Ако все пак се сетят да кажат нещо, те го премислят многократно в главата си, преди да го кажат на глас.

Могат да говорят твърде много

Някои хора правят обратното и са склонни да говорят твърде много. Те смятат, че неловкото мълчание е много по-страшно, така че може просто да продължат да водят разговор. Много често след това съжаляват за това, мислейки, че са се оказали досадни и безинтересни, докато в действителност хората, с които са разговаряли, може и да не са си помислили нищо подобно.

Игнорират текстовите съобщения и телефонните обаждания

Тревожността може да бъде достатъчно изтощителна, за да накара някого да се страхува да вдига телефонните си обаждания или да отговаря на текстови съобщения. Отново може да се страхуват да не кажат нещо погрешно в разговора си.

Винаги закъсняват

Това е така, защото е необходимо време, за да се убедят да излязат от вратата. Те могат да премислят всичко – от това какво да облекат, дали хората наистина искат да са там и дали всъщност ще им е приятно. Тези мисли и чувства могат да продължат да се въртят в съзнанието им, докато най-накрая съберат смелост да излязат през вратата. Това може да изглежда като недостатък на характера, но е просто резултат от разстройството.

Мислят за най-лошите сценарии

Във всяка ситуация умът им мисли за най-лошите възможни неща, които биха могли да се случат. Ако отиват на екскурзия, те са убедени, че ще има инцидент. Ако са болни, те са убедени, че нещо сериозно не е наред с тях. Това прави още по-трудно да се изложат на риск, за да преживеят нови неща.

Те имат ниско самочувствие

Хората със социална тревожност най-често страдат от ниско самочувствие. Те се смятат за неспособни да извършват ежедневни нормални дейности, без да изпитват безпокойство, и това ги кара да се чувстват непълноценни, особено сред уверени хора. Това се дължи и на факта, че те са много загрижени за това какво мислят другите хора за тях.

Нуждаят се от време за уединение

Много често те се нуждаят от известно време насаме със себе си, за да се възстановят и да възвърнат част от енергията си, преди отново да излязат в социални ситуации.

Имат дни, в които не могат да станат от леглото

Хората с тревожност често спят много малко. Това е така, защото тревогите и притесненията продължават да тормозят съзнанието им, без да им позволяват да се отпуснат. В противен случай те могат да спят прекомерно като форма на бягство. Възможно е да има дни, в които да не могат да станат от леглото, защото тревогите и притесненията изпълват съзнанието им още преди да се събудят напълно.

Те са перфекционисти

Те може да не се проявяват като перфекционисти, защото много рядко завършват проекти. Макар че това може да изглежда като мързел, причината е, че се страхуват, че никога няма да успеят да го направят толкова съвършен, колкото си го представят.

Трудно се концентрират

Хората със социално безпокойство често имат проблеми с концентрацията в клас или на работа, тъй като съзнанието им винаги е насочено към техните притеснения.

За хората със социална тревожност всеки обикновен ден е борба, която изисква смелост и сила. Следващия път, когато срещнете човек със социална тревожност, опитайте се да разберете неговата гледна точка, да се осведомите и да му предложите подкрепа.