Може ли депресията да причини увреждане на мозъка

Стресиращо събитие увеличава риска от развитие на депресия на по-късен етап от живота. Много хора се чувстват депресирани и в повечето случаи не се прави нищо за лечение на депресията.

Проучванията показват, че голямата депресия може да причини увреждане на мозъка. Всъщност проучванията твърдят, че те могат да променят формата на някои части на мозъка.

Нека да разгледаме накратко какво представлява депресията, преди да разгледаме ефектите, които депресията оказва върху мозъка ни.

Какво представлява депресията?

Депресията е често срещано и сериозно медицинско заболяване, което оказва негативно влияние върху начина, по който се чувствате, мислите и действате. Депресията може да доведе до това човек да се чувства тъжен. Тя също така кара лицето да загуби интерес към дейности, които някога са му били приятни. Депресията също така променя начина, по който човек функционира както у дома, така и на работното място.

Може ли депресията да доведе до увреждане на мозъка?

Много учени и изследователи смятат, че голямата депресия или депресията, ако не се лекува, може да причини увреждане на мозъка.

Разпространено е мнението, че емоциите живеят в сърцето. Науката обаче е възприела различен подход и твърди, че емоциите се намират в мозъка.

Депресията засяга основно три части на човешкия мозък.

Амигдала

Амигдалата е областта на мозъка, свързана с емоционалните процеси. Тя е част от лимбичната система – набор от мозъчни структури, разположени от двете страни на таламуса, които поддържат различни функции, включително емоции, поведение, мотивация и дългосрочна памет.

Амигдалата се активира, когато човек си спомня емоционално натоварени спомени, например плашеща ситуация. Активността в амигдалата е висока, когато човек е тъжен или клинично депресиран. Тази повишена активност може да продължи дори след възстановяването от депресията.

Таламус

Таламусът е онази част от мозъка, която отговаря за предаването на информацията от сетивните рецептори до областите на мозъка, където тя може да бъде обработена.

Той идентифицира сетивната информация, предавана към мозъка, включително слухови (свързани със слуха или звука), зрителни, тактилни (свързани с допира) и вкусови (свързани с вкуса) сигнали.

Някои изследвания показват, че биполярното разстройство може да е резултат от проблеми в таламуса, който помага за свързването на сетивните сигнали с приятни и неприятни чувства.

Хипокамп

Хипокампусът е малка част от мозъка, но е важна част от лимбичната система. Тази част на мозъка е свързана основно с паметта – по-специално дългосрочната памет – и емоционалните реакции.

Съществуват изследвания, които показват, че хипокампусът при депресирани лица е много по-малък от този на лицата, които не са депресирани.

Обемът на хипокампа на лица с анамнеза за големи депресивни епизоди е сравнен с обема на нормални лица с помощта на обемни изображения от магнитен резонанс. Лицата с анамнеза за депресия имат значително по-малки обеми на левия и десния хипокамп. Степента на намаляване на обема на хипокампа е пропорционална на общата продължителност на голямата депресия. Тези резултати предполагат, че депресията е свързана с хипокампална атрофия.

Могат ли да бъдат възстановени мозъчните увреждания?

Съществува проучване, според което функциите на хипокампа могат да бъдат подобрени с подходящи антидепресанти, без да има структурни промени на хипокампа.

В проучването са участвали 38 лица с голямо депресивно разстройство и 33 здрави лица. На 38-те субекта с тежка депресия са били предоставени антидепресанти. Резултатите показват, че лечението с антидепресанти не е променило обема на хипокампа, но е имало значително подобрение на функцията на паметта.

Въпреки че проучването показва подобрение на функциите на хипокампа, за да се направи конкретно заключение, са необходими допълнителни изследвания в тази област.