Лечение на трихотиломания (натрапчиво дърпане на косата)

Всеки от нас е изпитвал желание да изскубне косата си от неудовлетвореност в един или друг момент. Но знаете ли, че съществува медицинско състояние, известно като трихотиломания, при което се случва точно това? Хората с това заболяване могат да изтръгват косата от скалпа си или от други области като мигли или вежди. Това е разстройство на контрола на импулсите, т.е. човекът не може да овладее импулса да си изскубне косата. Те изпитват силно желание да го направят и усещат нарастващо напрежение, докато не го направят. Обикновено след това изпитват облекчение. Около 1 или 2 души на 50 изпитват трихотиломания в определен момент от живота си и тя е по-често срещана при жените.

Трихотиломанията обикновено започва в края на детството или в началото на пубертета и може да бъде предизвикана от стрес или депресия. Това повтарящо се поведение, насочено към тялото, може да причини и физически последици като увреждане на тъканите и инфекция. Понякога хората, които си скубят косата, също я поглъщат. Това може да доведе до образуване на космени топки в стомаха или червата, които може да се наложи да бъдат отстранени по хирургичен път.

Ето какво може да причини това състояние и как можете да се справите с него.

Какво причинява трихотиломанията?

Все още не знаем какви са причините за трихотиломанията, но експертите изказват някои теории – смята се, че това е вид пристрастяване, начин за облекчаване на тревожността или стреса, а в някои случаи и вид самонараняване. Тъй като това е вид натрапчиво поведение, някои експерти смятат, че е свързано с обсесивно-компулсивното разстройство. Смята се също така, че генетиката, мозъчната химия и хормоналните промени играят роля в това разстройство.

Как да разпознаем трихотиломанията?

В много случаи хората с трихотиломания могат да отричат да си скубят косата, защото се чувстват неудобно или засрамени. Или пък може да не осъзнават съзнателно, че дърпат косата си. И в двата случая няколко улики могат да покажат дали човек има трихотиломания:

В случаите, в които лицето не осъзнава поведението си, попитайте дали си „играе“ с косата си; например усуква или върти косата си или дърпа краищата ѝ. Тази стъпка помага да се избегне пряката конфронтация. Полезно е също така да обясните на лицето, че някои хора често издърпват косата си подсъзнателно, докато гледат телевизия, четат или учат. По този начин пациентът не се чувства така, сякаш е обвиняван.

Хората с трихотиломания често имат други подобни повтарящи се навици, фокусирани върху тялото, като скубане на кожата, гризане на нокти или хапане на устни. Проверката за наличието на тези навици може да бъде полезна.

При трихотиломанията косата не се изскубва лесно, докато при състояние като алопеция ареата, което причинява косопад, тя се изскубва по-лесно. Тестът за издърпване на косата може да определи дали косата е отпусната и да помогне за потвърждаване на това медицинско състояние.

Естественият косопад има тенденция да оставя гладко плешиво петно. Но при трихотиломания може да усетите стърнище в наскоро издърпаните области. Възможно е също така да откриете счупени косми с различна дължина, а някои кичури да са счупени по средата на стъблото.

Трихотиломанията на миглите обикновено е свързана с миглите на горния клепач. Миглите на долния клепач, които са по-къси, по-трудни за хващане и по-болезнени за изваждане, и могат да останат непокътнати.

Как да преодолеем трихотиломанията?

Когнитивно-поведенческата терапия, вид разговорна терапия, е предпочитаното лечение на трихотиломанията. Някои лекари могат да предпишат медикаменти в допълнение към консултативната терапия. Когнитивно-поведенческата терапия се фокусира върху идентифицирането на мислите и поведението, които могат да бъдат проблематични, и тяхната промяна, за да можете да функционирате по-добре. При когнитивно-поведенческата терапия за справяне с трихотиломанията често се използват обучение за обръщане на навиците и цялостно поведенческо лечение. Установено е, че добавянето на подходи като терапия за приемане и ангажиране и диалектическа поведенческа терапия подобрява ефективността на тези терапии.

Обучение за промяна на навиците

Обучението за обръщане на навика работи, като се стреми да помогне на пациента да идентифицира и да се фокусира върху ситуациите, по време на които обикновено се случва дърпането на косата. Това е известно като обучение за осъзнаване. То се комбинира с обучение за конкурентни реакции, при което пациентът се учи да замества поведението си с друга реакция, която ще спре дърпането на косата. Например, дърпането на косата може да се случва, когато на лицето му е скучно или когато гледа телевизия. След като осъзнае това, той може да го замени с друго действие, когато почувства желание да дръпне косата си. Например може да свие ръката си в юмрук или да стегне мускулите на ръцете, за да ги „заключи“, и така да спре да си дърпа косата. Друг компонент на обучението за обръщане на навика е социалната подкрепа и включва семейството и приятелите, които предоставят положително подкрепление, когато лицето възприеме конкурентна реакция вместо дърпане на косата.

Цялостно поведенческо лечение

Според цялостния поведенчески модел човек се занимава с дърпане на косата, защото така задоволява специфична потребност (или потребности). Например то може да му помогне да заспи, да се отпусне или да се почувства, че е постигнало някаква цел. След като се разбере защо, как и къде човек се дърпа за косата, този модел разработва интервенция, която отговаря на потребността, която се задоволява чрез дърпането на косата. Например, ако сърбежът действа като спусък, който води до дърпане на косата, пациентът може да бъде насърчен да използва гребен, за да получи облекчение от сърбежа, без върховете на пръстите да докосват скалпа. Или ако човек използва дърпането на косата, за да намали тревожните мисли, може да бъде научен на алтернативни начини за справяне със стреса.

Терапия за приемане и ангажиране

Терапията за приемане и ангажиране се стреми да насърчи по-голямото приемане на желанието за скубане на косата, без да се опитва да го премахне. По време на тази терапия пациентът се насърчава да преживява негативните емоции, които водят до или идват след дърпането на косата, без да ги осъжда. И той ще бъде научен, че мислите, емоциите и поривите са временни събития, на които може да избере да не реагира.

Диалектическа поведенческа терапия

Диалектическата поведенческа терапия е друг подход, който може да подобри ефективността на другите поведенчески терапии. Тя включва компоненти като осъзнатост, регулиране на емоциите и толерантност към стреса. Осъзнатостта се фокусира върху живеенето в момента и преживяването на усещанията и чувствата без осъждане (концепция, заимствана от будизма). Регулирането на емоциите се фокусира върху обучението на хората да управляват по-добре емоциите си, без да се впускат в дърпане на косата. Толерантността към стреса е насочена към това да се даде възможност на индивида да премине през краткосрочна криза, като приеме реалността на стреса и се стреми да не влошава нещата, като се ангажира с негативно поведение (като дърпане на косата). Тази терапия може да включва техники като визуализиране на успешен изход от кризата, намиране на причини да бъдем благодарни, помагане на някой друг, релаксиране чрез дълбоко дишане, слушане на музика и т.н.

Групи за подкрепа

Слушането на информация за борбата на други хора с това разстройство позволява на човека да разбере, че не е сам. Това може да бъде и източник на вдъхновение в собствената му битка с трихотиломанията. Емоционалната подкрепа и чувството за общност, които човек получава от група за подкрепа, могат да бъдат безценни при справянето с това състояние.

Алтернативни терапии, които да обмислите

Тъй като трихотиломанията може да е свързана със състояния като тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство, може да поискате да попитате Вашия лекар дали алтернативните терапии, които действат при тези състояния, ще Ви бъдат полезни. Можете да проверите терапевтични техники като хипноза, биологична обратна връзка и дълбоко дишане.

Трихотиломания при деца

Трихотиломанията обикновено се развива при деца на възраст от 11 до 15 години. Но има вероятност тя да се появи и по-рано – трихотиломания е докладвана дори при деца на една година. Според експерти дърпането на косата при малките деца е подобно на дейности като смучене на палеца или гризане на ноктите и простото ръководство от страна на родителите може да им помогне да го преодолеят. Освен това малките деца реагират много добре на лечението, въпреки че родителите трябва да управляват процеса на лечение под ръководството на терапевт. Когато децата пораснат, ако им се позволи да участват в разработването на стратегии и техники за интервенция, шансовете за успех ще бъдат по-големи.