Кератоконус: диагноза, причини, симптоми и лечение

Тъжното при благословиите е, че повечето от тях се приемат за даденост.

Вземете например нашите очи. Близо 80 процента от всички наши впечатления се формират чрез зрението. Те улесняват възприемането на външни стимули, които могат да бъдат сглобени в мозъка ни, като по този начин ни помагат да научаваме нови неща с всеки изминал ден. И ако един ден бъдем лишени от всички останали сетива като допир или вкус, именно зрението ни може най-добре да ни предпази от опасност.

За съжаление обаче повечето от нас в даден момент от живота си ще изпитат някаква форма на загуба на зрението – било то в младостта или в напреднала възраст. Загубата на зрението се проявява под формата на много различни очни заболявания – от катаракта и свързана с възрастта макулна дегенерация до нощна слепота и глаукома.

Доброто информиране за здравето на очите и очните болести е първата стъпка, за да се въоръжим срещу загубата на зрение и да защитим зрението си. А едно от най-унищожителните заболявания е кератоконусът.

Какво представлява кератоконусът?

Кератоконусът, често съкращаван като „КК“, представлява изпъкналост на роговицата, причинена от отслабването на колагеновите влакна в нея. Точно както нискокачествените стоманени греди, използвани в строителството, могат да доведат до дефектни конструкции, слабите колагенови влакна също могат да доведат до повреда в структурата на окото. Те предизвикват изтъняване и разтягане на куполообразната роговица близо до центъра ѝ, като по този начин я карат да се издува прекомерно, докато придобие конусовидна форма.

Как кератоконусът влияе на зрението?

Кератоконусът няма възпалителен характер и не причинява слепота, но промяната във формата и изтъняването на роговицата може да доведе до загуба на прозрачността ѝ. По този начин заболяването може да наруши способността на засегнатото око да фокусира толкова добре, колкото трябва. Ако не се лекува скоро, то може да доведе дори до образуване на белези по роговицата, което само ще влоши зрението ви.

Кератоконусът е прогресивен по природа и обикновено засяга и двете очи. Много често обаче степента на прогресия на всяко око е неравномерна и е доста често срещано състоянието да е по-напреднало при едното око, отколкото при другото.

Диагностика на кератоконус

Кератоконусът засяга до един на хиляда души. Обикновено това заболяване е по-често срещано сред азиатците и се диагностицира предимно при тийнейджъри и млади хора, като повечето операции за трансплантация се извършват при пациенти на възраст между 20 и 45 години.

Какво причинява кератоконус?

Изследователите все още не са много сигурни какво наистина причинява кератоконус. Въпреки това те смятат, че генетичните фактори биха могли да играят огромна роля. Заболяването се свързва и със синдрома на Даун, заболявания на съединителната тъкан и алергични заболявания като екзема и астма. Някои лекари са установили също, че прекаленото търкане на очите или използването на лошо прилягащи контактни лещи може да допринесе за появата на кератоконус.

Симптоми на кератоконус

Промяна във формата на роговицата: Най-често срещаният симптом на кератоконус е изпъкналата роговица – прозрачната повърхност пред очната ябълка. Въпреки че в началните фази това не е твърде очевидно, роговицата може да изглежда така, сякаш почти се изтласква напред от очната ямка, когато заболяването прогресивно се задълбочава.

Загуба на качеството на зрението: Когато роговицата започне да променя формата си драстично, тя не може да изпълнява функцията си да пречупва светлината, която влиза в окото, върху лещата. В резултат на това лещата не е в състояние да фокусира правилно информацията, която получава, върху ретината и това води до значително влошаване на качеството на зрението. Чувствителността към светлина, замъглеността и виждането на всичко под формата на мъгляви призрачни образи са често срещани ранни симптоми, които обикновено се появяват в младежка възраст на пациента.

Лечение на кератоконус

Съществува голямо разнообразие от възможности за лечение на кератоконус. Препоръчително е първо да се подложите на обстоен преглед при съответния офталмолог, тъй като това може да ви помогне да установите кое лечение е най-подходящо за вашите засегнати очи.

Очила: Очилата могат да помогнат за успешното коригиране на късогледството и астигматизма, които се появяват при кератоконус. Това обаче е възможно само в ранните етапи на очното заболяване.

Контактни лещи: Лекарят често предписва контактни лещи, които помагат за коригиране на роговицата с неправилна форма и я принуждават да запази куполообразната си форма. Това отново е само в ранните етапи на заболяването. Около 5-10% от пациентите с кератоконус достигат до етап, в който контактните лещи вече не са ефективни и се препоръчва трансплантация на роговица.

Роговична трансплантация: Ако се остави да прогресира след определен момент, пациентите с кератоконус може да се нуждаят от инвазивна трансплантация на роговица. Въпреки това, минимално инвазивните лечения могат да излекуват ефективно кератоконуса, при условие че той е диагностициран рано. Така може да се избегне необходимостта от пълна трансплантация на роговица.

Лечение на роговицата с колагеново омрежване: Това е едно от медицинските лечения на сериозни случаи на кератоконус. Целта на роговичното колагеново омрежване е да се осигури по-стабилна структура на деформираната роговица, като се укрепят слабите колагенови влакна в нея. По този начин се помага за спиране на бъдещото развитие на заболяването.

Забележка: Важно е да се отбележи, че макар контактните лещи със сигурност да осигуряват добро зрение през периода на очното заболяване, което иначе би било трудно постижимо, те няма да забавят скоростта на образуване на коничната роговица, нито ще забавят скоростта на прогресиране на кератоконуса. Когато се носят, лещите само временно изравняват неправилно оформения епител (или кожа) на роговицата, като по този начин създават илюзията за спиране на прогресията на кератоконуса. Ако се допусне заболяването да прогресира, контактните лещи трябва непрекъснато да се обновяват, за да са в крак с влошаващото се състояние на окото, като същевременно може да се препоръча операция, за да се предотврати по-нататъшното увреждане на зрението от заболяването.