Как травмата влияе на мозъка и тялото

Травмата има различни форми и проявления. Тя може да включва всичко – от физически наранявания до стресови ситуации. Примери за това са автомобилни катастрофи, природни бедствия и преживяване на смъртта на близък човек.

Физическите травми са по-често срещани, отколкото си мислите. Тя е основната причина за смърт при хората на възраст между 1 и 44 години, дори повече от рака и сърдечните заболявания. По данни на Световната здравна организация в световен мащаб тя съставлява 10% от смъртните случаи и 16% от инвалидността.

Дори психичното здраве може да бъде засегнато. Но за разлика от физическата травма, психологическата травма може да се развие със или без нараняване. Необходимо е само опасно или животозастрашаващо преживяване.

Когато травмата се случи, тя може да повлияе на тялото по следните начини.

Реакция на стреса

Няма съмнение, че травмата е стресираща. В момента, в който тя се случи, реакцията на стрес започва да действа.

Първоначално реакцията „борба или бягство“ задейства защитния режим. Той може да спаси живота ви! Ако обаче стресът продължи, той може да доведе до здравословни проблеми като главоболие, безсъние и проблеми с храносмилането.

С течение на времето хроничният стрес може да се превърне в по-сериозно заболяване. Сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и затлъстяване са само някои от възможностите. Имунитетът също може да се срине, което увеличава вероятността от настинки и инфекции.

В емоционално отношение хората усещат травматичния стрес по различни начини. Той се свързва с тъга, гняв и раздразнителност. Някои хора могат да развият посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Възпаление

Ако искате да разберете как травмата се отразява на организма, съсредоточете се върху възпалението. Тази защитна реакция, която се предизвиква от стреса, има за цел да възстанови организма. Както оздравяването, така и усложненията се определят от възпалителния отговор.

В рамките на 30 минути след тежко нараняване възпалението започва работа. То активира тромбоцитите, за да насърчи съсирването, с надеждата да спре загубата на кръв. Освобождават се и възпалителни медиатори, за да се предупреди имунната система. На свой ред белите кръвни телца се втурват към мястото на нараняването, за да унищожат вредните патогени.

В същото време възпалението уврежда здравите тъкани. Тъй като възпалителните медиатори се придвижват към увреждането, те се „поемат“ от близките органи. Този процес може да доведе до увреждане на органите, което да причини още повече проблеми.

Нарушена имунна система

Травмата може значително да отслаби имунната система. Всичко това се дължи на възпалителната реакция, която нарушава баланса на имунитета и устойчивостта му към инфекции.

Голяма част от този дисбаланс се дължи на увреждане на тъканите. Тъй като белите кръвни клетки се втурват към увреждането, се освобождават вредни клетъчни остатъци. Имунната система е изложена и на антигени, наречени алармини. Тези молекули работят за предупреждаване на имунния отговор, но могат и да го стресират.

Дори психологическата травма може да потисне имунната система. Когато мозъкът е подложен на стрес, се освобождават хормони като кортизол. С течение на времето тези хормони могат да намалят нормалните функции на организма и да отслабят имунитета.

Повишен риск от сепсис

Когато имунитетът е силно отслабен, отговорът на инфекцията може да доведе до широко разпространено възпаление. Това животозастрашаващо състояние се нарича сепсис. В хирургичното интензивно отделение то е основна причина за смърт. Между 28 и 50 процента от пациентите умират.

Обикновено тази инфекция, обхващаща цялото тяло, се причинява от бактерии. Но тя може да произтича и от гъбички и вируси, а понякога дори от локални инфекции. И тъй като страничните ефекти на сепсиса са подобни на други състояния, той може да бъде труден за диагностициране. Симптомите включват треска, втрисане, объркване и ускорен сърдечен ритъм.

Лош кръвен поток

Сепсисът също така засяга притока на кръв. Възпалението причинява образуване на кръвни съсиреци и пропускливи съдове, което лишава органите от кислород и хранителни вещества. В резултат на това органите се увреждат. Тежките случаи могат да доведат до мултиорганна недостатъчност и смърт.

Проблемите с кръвотока могат да се развият и без сепсис. Както тежкото външно, така и вътрешното кървене може да доведе до шок в организма. Това животозастрашаващо състояние също лишава органите от кислород и хранителни вещества, което увеличава риска от мултиорганна недостатъчност. Често срещаните симптоми включват тревожност, болка в гърдите, объркване, повърхностно дишане и загуба на съзнание.

Освен това, когато тялото се нарани, кръвта се пренасочва към мозъка и се наранява. Това може също така да попречи на органите да получат кръвта, от която се нуждаят.

Увреждане на дихателната система

Често дихателните органи са най-засегнати, което води до състояние, наречено синдром на остър респираторен дистрес (ОРДС). То е причина за 50 до 80 % от смъртните случаи, което го прави един от най-сериозните странични ефекти на травмата. Синдромът на острия респираторен дистрес е свързан и с по-дълъг престой в болница и по-лошо здравословно състояние в дългосрочен план.

Не е изненадващо, че пациентите над 65-годишна възраст са изложени на най-голям риск от синдром на остър респираторен дистрес.

Проблеми с психичното здраве

Травмата засяга също така психичното и емоционалното здраве. В края на краищата може да е трудно да се забрави шокиращо събитие, независимо дали става въпрос за нараняване или смърт на близък човек.

Често срещаните симптоми включват тревожност, тъга, намалена концентрация и проблеми със съня. Обикновено усещането за травмиращо събитие намалява с времето. Въпреки това в някои случаи на човек може да му е трудно да се върне към нормалния си начин на живот. Флашбековете, непостоянните емоции и лошите сънища могат да объркат взаимоотношенията и ежедневието.

Травмата може да засегне дори паметта. Когато екстремният стрес води до възпаление, невроните в мозъка умират. Освен това цитокините са силно изразени в хипокампуса – частта от мозъка, която отговаря за паметта.

Очевидно е, че точните последици от травмата зависят от нейния вид и тежест. Също така са различни за всеки човек. От гледна точка на лекаря точно затова травмата може да бъде толкова трудна за лечение.