Интересни реакции на тялото, които са защитни механизми

Човешкото тяло е създадено, за да оцелява срещу всички трудности. Тялото има различни защитни механизми, които функционират с основната цел да се предпази от потенциална опасност. Заобиколени сме от стресиращи агенти под формата на патогенни микроби, токсични вещества и стресови житейски събития, които винаги могат да представляват риск за нашето благополучие. В хода на еволюцията човешкият организъм е усвоил определени начини за самозащита като естествено умение за оцеляване.

Ето кои са най-интересните реакции на тялото, които не са малко странни, а са неразделна част от защитните механизми на организма.

Треска

Забележимото повишаване на телесната температура често ни кара да бързаме за лекарства. Антипиретиците са лекарствата, които се използват за понижаване на телесната топлина и са просто обикновените нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Много хора са претърпели здравословни последици от повторния прием на антипиретици. Въпреки че първите дни на треската могат да бъдат много неприятни с високата температура и болките в тялото, тя всъщност е начинът на организма да се бори с инфекциозните микроби.

Повишаването на температурата ще намали силата на патогенните микроорганизми и ще им попречи да се размножат и да разпространят инфекцията. Проучванията дори са установили, че високата телесна температура спомага за бързата трансформация на имунните клетки като лимфоцитите в тяхната функционална форма, така че те да могат да се борят по-бързо с патогените.

Образуване на струпеи

Струпеите по раните често са грозни и сърбящи, но ни съветват да не ги пипаме. Изследователите са доказали, че по-голямата степен на увреждане на тъканите увеличава вероятността от образуване на струпеи. Струпеите изпълняват три основни функции – предотвратяват кървенето, предпазват раната и придават на раната нова структурна стабилност.

Когато отстранявате струпей, отстранявате и част от току-що възстановените тъкани, които организмът ви току-що е възстановил, като по този начин се намесвате в оздравителния процес на организма, за да се предпазите.

Кихане

Да се съпротивлявате на желанието да кихнете е най-лошият начин да възпрепятствате защитния механизъм на тялото си. Рефлексът на кихане възниква, когато дихателната система се е сблъскала с алергени като прах, полени или патогенни микроби. Потискането на кихането може да върне заразената слуз обратно в евстахиевата тръба и средното ухо, което води до инфекции на средното ухо.

Тъй като кихането може да пренесе инфекциозни микроби от тялото ви на няколко метра разстояние, най-добре е да покривате устата и носа си, докато кихате.

Хълцане

Терминът „хълцане“ произлиза от звука, който се създава при хълцане. Това е естествен рефлекс при всички сучещи бозайници, особено за да помогне за освобождаването на въздуха, попаднал в стомаха при хранене или прекалено бързо хранене. Подобно на оригването, то извежда погълнатия въздух от стомаха, така че задържаните в стомаха газове да не причиняват болка както на младите, така и на старите. Това е причината, поради която се смята и за механизъм за самозащита.

Пръсти от сливи

Когато пръстите на ръцете и краката ни се намокрят, те се държат доста странно, като се набръчкват. Проучванията доказват, че това явление се случва не само поради осмоза, но има и функционално значение. Широко разпространената теория за „свитите пръсти“ е, че това е поведение, което се е развило още от времето на нашите предци, за да имат по-добър захват върху мокри повърхности.

Обикновено кожата на възглавничките на пръстите на ръцете и краката е гладка, но когато е мокра, тя се набръчква, което я прави нагъната, така че да се получи по-добър захват, за да се ходи, без да се пада, или да се хваща, без да се изплъзва.

Мигащи очи

Важна и неволева дейност е мигането на очите. Честото и леко мигане поддържа здравето на очите и оптималното зрение. Сълзите продължават да промиват очните ябълки с подхранващи протеини, влага и масла. Това спомага за смазването на очната ябълка и клепачите. Липсата им води до дразнене и сухота в очите.

Липсата на мигане е доста разпространена сред хората, които са залепени за екраните на компютрите и телефоните си. Хората трябва съзнателно да се стараят да мигат на всеки 1 час, за да имат здрави очи.

Гъши тръпки

Когато слушаме любимата си музика или усетим студена въздушна вълна, усещаме тръпки по гръбначния стълб и, разбира се, гъши тръс по кожата. Поведение, забелязано още от времето на нашите предци, което помага за намаляване на загубата на топлина от порите на кожата в студено време.

Свиването на мускулите аректор пили, разположени около космените фоликули в дермата на кожата, води до появата на гъши тръпки.

Прозяване

Прозяването не винаги е признак на скука, то се дължи и на телесна реакция за защита от климатичните промени. Кръвоносните съдове около мозъка пренасят по-топла кръв от тази, която се намира в крайниците и белите дробове. Когато се прозявате, разтягането на челюстните и лицевите мускули води до прилив на кръв към лицето, главата и шията. При вдишване на хладен въздух, предизвиква низходящ поток в гръбначно-мозъчната течност и увеличаване на притока на кръв в големите вени. И двата процеса спомагат за отстраняване на кръвта в мозъчно-съдовата система и вкарват по-хладна кръв от белите дробове и крайниците, за да достигне до нея.

Възпалителни процеси

Зачервяването, болката и подуването са основните възпалителни процеси, които показват, че имунната система на организма е в огън. Когато се нараним от травма или ухапване от насекомо, областта около раната изглежда зачервена и подута. Това е защитен механизъм от страна на организма, който цели да привлече вниманието ни. На клетъчно ниво много имунни клетки и медиатори на възпалението като простагландини и цитокини заливат областта, за да подпомогнат регенерацията и възстановяването на клетките.

Селективна загуба на памет

Забравянето може да има повече недостатъци, когато става въпрос за водене на ежедневието ни, но селективната загуба на памет играе решаваща роля за цялостното ни благосъстояние. Селективната загуба на памет е естествен защитен механизъм, който ни помага да забравим психологическата травма, която сме претърпели вследствие на злоупотреба, насилие, загуба на близък човек или други стресиращи събития. който помага за защита от психологически увреждания след емоционална или психологическа травма.

Това е характерна черта на много устойчиви личности. Всъщност загубата на способността да си спомняме напълно или частично травматичното събитие играе важна роля, за да ни помогне да се излекуваме емоционално и да продължим напред в живота.

Следващия път, когато изпитате някоя от тези телесни реакции, знайте, че защитният механизъм на тялото ви е активен и го прави за ваше добро.