Изкуствен интелект срещу човешки интелект

От сферата на научната фантастика в сферата на ежедневието изкуственият интелект е постигнал значителен напредък. Тъй като изкуственият интелект е станал толкова широко разпространен в съвременните индустрии и в ежедневието на хората, възникна нов дебат, в който се противопоставят двете конкуриращи се парадигми на изкуствения интелект и човешкия интелект.

Макар че целта на изкуствения интелект е да се изградят и създадат интелигентни системи, които да са способни да изпълняват задачи, аналогични на тези, извършвани от хората, не можем да не си зададем въпроса дали изкуственият интелект е адекватен сам по себе си. Тази статия обхваща широк кръг от теми, включително потенциалното въздействие на изкуствения интелект върху бъдещето на труда и икономиката, по какво изкуственият интелект се различава от човешкия интелект и етичните съображения, които трябва да се вземат предвид.

Какво представлява изкуственият интелект?

Терминът „изкуствен интелект“ може да се използва за всеки компютър, който има характеристики, сходни с тези на човешкия мозък, включително способността да мисли критично, да взема решения и да увеличава производителността. Основата на изкуствения интелект са човешките прозрения, които могат да бъдат определени по такъв начин, че машините да могат лесно да реализират задачите – от най-простите до най-сложните.

Прозренията, които се синтезират, са резултат от интелектуална дейност, включително проучване, анализ, логика и наблюдение. Задачите, включително роботиката, механизмите за управление, компютърното зрение, планирането и извличането на данни, попадат в обхвата на изкуствения интелект.

Какво представлява човешкият интелект?

Човешкият интелект е способността на човек да мисли, разбира, учи, планира, решава проблеми, общува и се адаптира към околната среда. Тя е способността да се използва наличната информация и да се прилага в различни ситуации. Човешката интелигентност е свързана и с емоционалната интелигентност, която включва способността за разпознаване и изразяване на емоции, разбиране на другите хора и ефективно общуване с тях. Човешката интелигентност е много сложна и все още е обект на изследвания и проучвания.

Произходът на човешката интелигентност и поведение може да се проследи до уникалната комбинация от генетика, възпитание и излагане на различни ситуации и среда на индивида. И зависи изцяло от свободата на човека да оформя средата си чрез прилагане на новопридобита информация.

Изкуствен интелект срещу човешки интелект

По-долу е представено сравнение, което сравнява човешкия и изкуствения интелект:

Еволюция

• Когнитивните способности да мислим, разсъждаваме, оценяваме и т.н. са вградени в човешките същества по силата на самата им природа.
• На Норберт Винер, който изказва хипотеза за критичните механизми, се приписва значителен ранен принос за развитието на изкуствения интелект.

Същност

• Целта на човешкия интелект е да съчетава редица познавателни дейности, за да се адаптира към нови обстоятелства.
• Целта на изкуствения интелект е да се създадат компютри, които да могат да се държат като хора и да изпълняват задачи, които хората обикновено извършват.

Функционалност

• Хората използват паметта, възможностите за обработка и познавателните способности, които им предоставя мозъкът.
• Обработката на данни и команди е от съществено значение за работата на устройствата, задвижвани от изкуствен интелект.

Темпо на работа

• Когато става въпрос за скорост, хората не могат да се сравняват с изкуствения интелект или роботите.
• Компютрите имат способността да обработват много повече информация с по-високо темпо, отколкото хората. В случая, когато човешкият ум може да отговори на математическа задача за пет минути, изкуственият интелект е способен да реши десет задачи за една минута.

Способност за учене

• Основата на човешкия интелект се придобива чрез процеса на учене чрез различни преживявания и ситуации.
• Роботите не са в състояние да мислят абстрактно или да правят заключения въз основа на опита от миналото. Те са способни да придобиват знания само чрез излагане на материал и последователна практика, въпреки че никога няма да създадат когнитивен процес, който е уникален за хората.

Извършване на избор

• Възможно е субективни фактори, които не се основават само на числа, да влияят върху решенията, които хората вземат.
• Тъй като оценява въз основа на цялата съвкупност от придобити факти, изкуственият интелект е изключително обективен, когато става въпрос за вземане на решения.

Съвършенство

• Когато става въпрос за човешки прозрения, почти винаги съществува възможността за „човешка грешка“, която се отнася до факта, че някои нюанси могат да бъдат пропуснати в един или друг момент.
• Фактът, че възможностите на изкуствения интелект са изградени върху набор от насоки, които могат да бъдат актуализирани, му позволява редовно да предоставя точни резултати.

Корекции

• Човешкият ум е способен да коригира своите перспективи в отговор на променящите се условия на заобикалящата го среда. Благодарение на това хората са в състояние да запомнят информация и да се усъвършенстват в различни дейности.
• На изкуствения интелект му е необходимо много повече време, за да се адаптира към ненужните промени.

Гъвкавост

• Способността за правилна преценка е от съществено значение за многозадачната работа, както се вижда от жонглирането с различни задачи едновременно.
• По същия начин, по който рамката може да научава задачите една по една, изкуственият интелект е в състояние да изпълни само част от задачите едновременно.

Социална връзка

• Хората превъзхождат другите животни по отношение на способността им да усвояват теоретични факти, нивото на самосъзнание и чувствителността им към емоциите на другите. Това е така, защото хората са социални същества.
• Изкуственият интелект все още не е овладял способността да улавя свързаните с тях социални и ентусиазиращи показатели.

Оперативност

• Тя може да се опише като изобретателна или творческа.
• Тя подобрява цялостното функциониране на системата. Невъзможно е да бъде креативна или изобретателна, тъй като роботите не могат да мислят по същия начин, както хората.

Кои мозъчни клетки могат да бъдат подправени, за да учат по-бързо?

Според резултатите от неотдавнашно изследване промяната на електрическите характеристики на определени клетки в симулации на невронни вериги кара мрежите да усвояват нова информация по-бързо, отколкото в симулации с идентични клетки. Открито е също така, че за да постигнат мрежите същите резултати, е необходим по-малък брой модифицирани клетки и че подходът консумира по-малко ресурси, отколкото моделите, които използват идентични клетки.

Тези резултати не само хвърлят светлина върху начина, по който човешките мозъци се отличават в ученето, но и могат да ни помогнат да разработим по-усъвършенствани системи за изкуствен интелект, като например софтуер за разпознаване на реч и лица за цифрови асистенти и автономни навигационни системи за превозни средства.

Изследователите се фокусират върху регулирането на „времевата константа“ или скоростта, с която една клетка взема решение за собствената си съдба въз основа на действията на свързаните с нея клетки. Някои клетки вземат решения бързо, докато на други им е необходимо повече време, за да реагират и да направят своя избор въз основа на действията на близките клетки.

Какво ще бъде бъдещето на човека срещу изкуствения интелект?

Възможностите на изкуствения интелект непрекъснато се разширяват. Разработването на системи с изкуствен интелект отнема значително време, което е нещо, което не може да се случи при липса на човешка намеса. Всички форми на изкуствен интелект, включително самоуправляващите се превозни средства и роботиката, както и по-сложните технологии като компютърното зрение и обработката на естествен език, зависят от човешкия интелект.

Въздействие на изкуствения интелект върху бъдещето на работните места

Автоматизация на задачите

Най-осезаемият ефект от изкуствения интелект е резултат от цифровизацията и автоматизацията на предишни ръчни процеси в широк кръг индустрии. Тези задачи, които преди са били извършвани ръчно, сега се изпълняват цифрово. Понастоящем задачите или професиите, които са свързани с известна степен на повторяемост или с използването и интерпретирането на големи количества данни, се съобщават и управляват от компютър, а в някои случаи за изпълнението на тези задачи или работни места не се изисква намесата на хора.

Нови възможности

Изкуственият интелект създава нови възможности за работната сила чрез автоматизиране на задачи, които преди това са били свързани с човешки труд. Бързото развитие на технологиите доведе до появата на нови области на обучение и работа, като например цифровото инженерство. Ето защо, въпреки че традиционните работни места за ръчен труд може да изчезнат, ще се появят нови възможности и кариери.

Модел на икономически растеж

Когато се използва правилно, а не само в името на прогреса, изкуственият интелект има потенциала да повиши производителността и сътрудничеството в рамките на една компания, като открие огромни нови възможности за растеж. В резултат на това той може да стимулира увеличаването на търсенето на стоки и услуги и да задвижи модел на икономически растеж, който разпространява просперитет и повишава стандарта на живот.

Роля на работата

В епохата на изкуствения интелект признаването на потенциала на заетостта отвъд простото поддържане на стандарта на живот е много по-важно. То изразява разбиране на основната човешка потребност от участие, съвместно създаване, отдаденост и чувство, че си необходим, и поради това не бива да се пренебрегва. Така че понякога дори обикновените задачи на работното място стават смислени и изгодни и ако задачата бъде премахната или автоматизирана, тя трябва да бъде заменена с нещо, което предоставя сравнима възможност за човешка изява и разкриване.

Растеж на креативността и иновациите

Експертите вече разполагат с повече време, за да се съсредоточат върху анализирането, предоставянето на нови и оригинални решения и други операции, които са твърдо в сферата на човешкия интелект, докато роботиката, изкуственият интелект и индустриалната автоматизация се справят с някои от светските и физическите задължения, изпълнявани преди от хората.

Ще замени ли изкуственият интелект хората?

Макар че изкуственият интелект има потенциала да автоматизира специфични задачи и работни места, той вероятно ще замени хората в някои области. Изкуственият интелект е най-подходящ за справяне с повтарящи се задачи, базирани на данни, и за вземане на решения, базирани на данни. Въпреки това човешките умения, като например креативност, критично мислене, емоционална интелигентност и решаване на сложни проблеми, все още трябва да бъдат по-ценни и лесно възпроизвеждани от изкуствения интелект.

Бъдещето на изкуствения интелект е по-вероятно да включва сътрудничество между хората и машините, при което изкуственият интелект увеличава човешките способности и позволява на хората да се съсредоточат върху задачи от по-високо ниво, които изискват човешка изобретателност и опит. От съществено значение е изкуственият интелект да се разглежда като инструмент, който може да повиши производителността и да улесни новите възможности, а не като пълен заместител на човешкото участие.