Ендометриоза: 4 възможни причини, които са в основата на болката

Ендометриозата е заболяване, което засяга милиони жени по света, но често остава неоткрито и погрешно диагностицирано. Класически състоянието се определя от това, че тъканта, покриваща матката (ендометриум), се намира в необичайни области на тялото, т.е. извън матката. Лезиите от ендометриоза обикновено се откриват в репродуктивната система, която включва яйчниците, фалопиевите тръби и тазовата кухина. Те предизвикват анормални периоди, характеризиращи се с дисменорея (болезнена менструация), менорагия (обилно менструално течение) и диспареуния (болезнен секс). По-обширните случаи обаче могат да засегнат червата, пикочния мехур и апендикса.

Това може да доведе до симптоми от страна на стомашно-чревния тракт, като болезнено изхождане, спазми, диария, запек и гадене по време на менструация. Ендометриозата може да доведе и до хронични болки в таза, невропатия и дори в някои случаи до безплодие. Поради тези причини е важно да задълбочим познанията си за заболяването и да продължим да финансираме изследвания, които работят за подобряване на мерките за контрол и лечение от медицинска гледна точка. Но преди това да бъде направено, от ключово значение е първо да се разбере какво точно причинява ендометриозата.

За съжаление, отговорът на този въпрос не е конкретен. Макар че сред научната общност съществуват редица добре проучени теории, няма единствена основна причина за ендометриозата. Изглежда, че подобно на много други заболявания, съществува комбинация от механизми, които могат да доведат до по-голям риск от развитие на ендометриоза. Ето защо е много полезно да се обсъдят някои от тези предполагаеми причини.

Ретроградна менструация

Ретроградната менструация се определя като обратно движение на менструалните остатъци. Въпреки че това се случва в малка степен при много жени, се предполага, че този механизъм може да играе роля в развитието на ендометриоза. Теорията на Сампсън за ретроградната менструация гласи, че ендометриозата възниква от разградени ендометриални клетки, които мигрират през фалопиевите тръби и се разпръскват в тазовата кухина по време на менструация. Това е един от най-старите принципи, предложени за обяснение на етиологията на ендометриозата.

Лезиите, причинени от ретроградна менструация, реагират на хормоналните колебания, които настъпват при жените по време на менструация. След това тези лезии растат, менструират и се разпространяват по-нататък по нормалната лигавица на матката, през фалопиевите тръби и в тазовата кухина. Въпреки че тази теория излага хипотеза за начина, по който мигрират ендометриалните клетки, тя не обяснява напълно как те са в състояние да се диференцират в ендометриозни лезии и да се имплантират в извънматочни области.

Теория за стволовите клетки

Една от най-обсъжданите и противоречиви теми в научната общност в момента са стволовите клетки. Тези недиференцирани клетки са способни да се трансформират и да дават началото на неограничено количество клетки от същия тип и форма и на други диференцирани клетки. С други думи, те могат да се развиват във всички различни видове клетки в човешкото тяло. Това е гореща тема за обсъждане, тъй като представлява забележителен капацитет за регенеративен растеж при различни медицински терапии. Тя обаче повдига и някои етични въпроси, тъй като за да се получат ембрионални стволови клетки, трябва да се унищожи ранният ембрион. Но за нашия интерес ние разглеждаме как се смята, че тези плурипотентни клетки играят ключова роля в развитието на ендометриозата.

Както е известно, лигавицата на матката (ендометриум) се отделя в месечни цикли по време на менструацията на жената. Докато тази тъкан се изхвърля, расте и се диференцира нова ендометриална лигавица. Смята се, че плурипотентните стволови клетки са отговорни за тази регенерация. Поради потенциала им за самообновяване и възстановяване се предполага, че стволовите клетки играят роля в развитието на ендометриална тъкан в области извън матката, което причинява ендометриоза. Тази концепция е известна като „хипотеза за стволовите клетки“ при ендометриозата.

Въпреки че обяснява как лезиите на ендометриозата могат да се закрепят за ектопични области, тя не определя как тези клетки мигрират към споменатите области. Въпреки това, когато се съчетае с теорията на Сампсън и мулериозата (развитието на тумори, съставени от ектопична тъкан), хипотезата за стволовите клетки служи като липсващо звено за възможно обяснение на начина, по който възниква ендометриозата.

Генетика и аномалии на матката

Друга дискусия в дебата за причините за ендометриозата се води в областта на генетиката. Отбелязано е, че съществува връзка между членовете на семейството, засегнати от ендометриоза. Пациентите, които имат фамилна анамнеза за ендометриоза, често са по-склонни да бъдат засегнати. Освен че генетиката играе роля на клинично ниво, тя може да се наблюдава и на по-молекулярно ниво.

При по-нататъшно изследване на гена HOX, група от свързани гени, контролиращи развитието на телесния план, определени региони са отговорни за развитието на матката. Мутациите и алтернативната генна експресия в гена HOX обаче могат да доведат до аномалии на матката. Смята се, че тези структурни аномалии на матката правят жените по-податливи на развитие на ендометриоза, тъй като съставът на ендометриалната тъкан влияе върху това дали лезиите ще имат способността да взаимодействат с перитонеума (лигавицата на коремната кухина) и да станат функционални. Например намалената експресия на гена HOXA10 в ектопичния ендометриум се наблюдава при животински модели на ендометриоза. Всичко това насочва към възможен епигенетичен фактор, който би могъл да играе роля в развитието на ендометриоза, вторично на други причини.

Перисталтиката на матката

Подобна, но различна от структурните аномалии на матката теория се крие в изследването на перисталтиката (движението) на матката и нейния ефект върху разпространението на ектопичната ендометриална тъкан. Експертите предлагат, че при трансвагинален ултразвуков преглед на пациентки с лапароскопски доказана ендометриоза често може да се види, че миометриумът (гладката мускулатура на матката, лежаща под ендометриума) е засилен.

Подобни констатации са наблюдавани и при изследвания с ядрено-магнитен резонанс. Тъй като миометриумът и ендометриумът са отговорни за перисталтиката на матката, чрез преходни разсъждения се смята, че нарушената перисталтика на матката може да играе роля в развитието на ендометриоза. Комбинацията от необичайно движение на матката и ретроградна менструация представлява още една възможност за причинно-следствена връзка в етиологията на ендометриозата.

В заключение

Въпреки че точната причина за ендометриозата все още не е установена, може да се види, че съществуват редица добре документирани теории, като горепосочените са само някои от примерите. Изглежда, че някои от тези хипотези се засилват една друга, когато се комбинират. Ето защо мнозина в медицинската общност смятат, че основната етиология на ендометриозата не се крие само в една причина, а в много фино настроени механизми, които работят един с друг.

За да се направят каквито и да било заключения, са необходими постоянни изследвания и затова е толкова важно да продължим да подкрепяме институциите, които се стремят да получат допълнителни знания по тази тема. Именно с по-нататъшните открития научната общност ще може да определи причините за ендометриозата. Това в крайна сметка ще помогне на медицината да намери нови начини за подобряване на начина, по който понастоящем диагностицира и лекува ендометриозата – заболяване, което причинява болка на милиони жени по света всеки ден.