Видове наситени мазнини и защо всички те не са вредни

От химична гледна точка наситените мазнини принадлежат към категорията мазнини, които нямат двойни връзки в структурата си. Това е причината те да имат твърда консистенция при стайна температура, за разлика от ненаситените мазнини.

Те могат да бъдат разделени на късоверижни, средноверижни и дълговерижни мастни киселини въз основа на броя на въглеродните атоми. Късоверижните мастни киселини имат 2-6 въглеродни атома и се получават в минимална степен от храната. Те се образуват главно при ферментацията на фибрите в червата. Мастните киселини със средна верига имат 6-12 въглеродни атома. Дълговерижните мастни киселини имат повече от 12 въглеродни атома.

Често наситените мазнини се срещат в продуктите от животински произход и преработените храни. Те включват говеждо, птиче и свинско месо, кокосово и палмово масло, млечни продукти като сирене, масло и мляко и преработено месо като колбаси, бекон и закуски като чипс, бисквити и крекери.

Наситените мастни киселини, посочени по-долу, са най-често използваните за консумация от човека.

Палмитинова киселина

Тази мастна киселина с дължина 16 въглеродни атома е най-разпространената наситена мазнина в растенията и животните. Палмовото масло съдържа най-високи нива на палмитинова киселина, но тя присъства и в млечните продукти и червеното месо.

Проучвания са установили, че тя не е полезна за сърцето и може да повиши нивата на общия холестерол и ЛПНП холестерола, като по този начин увеличава риска от атеросклероза. Не е наблюдаван ефект върху нивата на ЛПBП (добрия) холестерол.

Проучванията също така разкриват връзка между намалената физическа активност сред хората, които са имали диета с високо съдържание на палмитникови киселини.

Стеаринова киселина

Състои се от 18 въглеродни атома и е втората най-често срещана наситена мазнина в храната. Проучванията обаче твърдят, че тя е по-здравословна от повечето наситени мазнини, дори е добра за понижаване на ЛПНП (лошия) холестерол.

Получава се предимно от животински мазнини и налични някои растителни мазнини като кокосово масло, какаово масло и масло от палмови ядки.

Миристинова киселина

Присъстваща в малки количества в кокосовото масло и маслото от палмови ядки, миристиновата киселина е дълговерижна мастна киселина, която се състои от 14 въглеродни атома. Тя има подобно на палмитиновата киселина действие, като повишава нивата на общия холестерол и ЛПВП.

Лауринова киселина

Съдържаща се предимно в кокосовото и палмовото масло, лауриновата киселина е мастна киселина с дълга верига от 12 въглеродни атома. Тя повишава общия холестерол, като повишава нивата на ЛПBП (добрия) холестерол. Това намалява риска от атеросклероза и сърдечни заболявания, като по този начин я прави полезна за здравето.

Уникалната тройка средноверижни мастни киселини, а именно капроевата, каприловата и каприновата киселина, са с дължина 6-10 въглеродни атома. Козето мляко е богат източник на тези мастни киселини. Няколко проучвания показват, че те могат леко да увеличат броя на изгорените калории и да насърчат загубата на тегло, особено в сравнение с дълговерижните мастни киселини.

Проучванията са установили, че те могат да повлияят положително на загубата на тегло и да подобрят инсулиновата чувствителност в сравнение с дълговерижните мастни киселини. Особено за каприновата киселина е установено, че има антиприпадъчно действие при пациенти с епилепсия, при условие че се спазва кетогенна диета.

Свързани ли са всички наситени мазнини със сърдечни заболявания?

Изследователите задълбочено са проучили връзката между приема на наситени мазнини и инсулта, както и сърдечносъдовите заболявания (ССЗ). Те са анализирали, че средноверижните мастни киселини са полезни за здравето като цяло и не са свързани с риск от сърдечносъдови или мозъчно-съдови заболявания. Всъщност при редовен прием е установено, че те дори могат да предотвратят затлъстяването и да повишат общото здравословно състояние и разхода на енергия.

Ненаситените мазнини, като полиненаситените мазнини, са най-добри за здравето, но това не означава, че наситените мазнини трябва да се избягват напълно от диетата на човека. Здравословното хранене не е свързано само с разнообразието на дадено хранително вещество, но зависи и от количеството му. В крайна сметка умереността е от ключово значение, когато става въпрос за ядене на каквото и да било.