Опасностите за здравето от излагането на пасивно пушене

Случвало ли ви се е да влезете в стая и да се запитате защо мирише на запалена цигара, дори когато няма пушач?

Поздравления, току-що сте навлезли в света на пасивното пушене.

Десетилетия бяха необходими на учените, за да докажат, че пушенето на цигари причинява рак, сърдечни заболявания и дори смърт. Отне им още много години, за да докажат, че пасивното пушене (димът от горящи тютюневи изделия като цигари, пури или лули, или димът, който е издишан от пушача) също е също толкова фатално. Сега учените са разтревожени от още едно явление, свързано с тютюнопушенето – т.нар. третичен дим, остатъчният никотин и други химикали, които тютюневият дим оставя върху повърхностите в помещенията. Здравните експерти са на мнение, че тези остатъци реагират със замърсителите в помещенията, като по този начин създават токсична смес от канцерогенни съединения.

Ето 4 начина, по които пасивното пушене представлява потенциална опасност за здравето на околните непушачи – особено на децата.

Засилване на токсичността на околната среда

Тютюневият дим съдържа повече от 7000 химикали, тежки метали като олово и арсен, както и газове. Стотици от тях са токсични за човешкото здраве, а около 70 са канцерогенни.

Лепкавите, токсични частици като никотина полепват по стените и таваните, а газовете се абсорбират в завесите, килимите и други тапицерии. Тези токсични вещества могат да се излъчат отново във въздуха около нас и да се комбинират с вече съществуващите замърсители на околната среда. Проучванията са установили, че остатъчният никотин може да реагира с често срещани замърсители на въздуха в помещенията като азотна киселина и озон, за да образува съответно канцерогенни специфични за тютюна нитрозамини и химически ултрафини частици, които могат да преминат през човешката тъкан.

Всеки ден хората, особено децата и работещите в хотелиерството, се излагат на въздействието на третичен тютюнев дим чрез вдишване, поглъщане или контакт с кожата. Пълзящите бебета, малките деца и децата са по-близо до повърхности като подове, килими и пътеки. Много от тях имат навика да слагат пръстите си в устата, след като са докоснали тези замърсени повърхности. Не само това, но и децата поглъщат два пъти повече прах от възрастните поради бързия процес на дишане и близостта им до прашни повърхности.

По същия начин хотелските работници, които прекарват дните си в метене, прахосмукиране, смяна на спалното бельо и почистване на праха в стаите на пушачите, са изложени на по-големи дози третичен дим, отколкото гостите, които остават само за няколко нощи в стаи за пушачи.

Още по-лошото е, че високото ниво на токсичност, причинено от пасивното пушене, остава във въздуха около нас дълго след като човекът е спрял да пуши. След като се натрупат тези остатъци от дима, дори мерки като отваряне на прозорците за проветряване на помещенията и рутинно почистване не са достатъчни, за да се отървем от тях.

Може да увреди ДНК-то ви

Изследвания са установили, че пасивното пушене може да доведе до разкъсване на ДНК нишки, като ги подлага на окислително увреждане, което може да доведе до генни мутации. Това потвърждава, че пасивното пушене причинява генотоксичност.

Установено е също така, че химичните съединения в ДНК пробите, изложени на хронично третично пушене, съществуват в много по-високи концентрации и причиняват повече увреждания на ДНК, отколкото тези ДНК проби, които са били изложени на остро третично пушене. Това навежда на мисълта, че остатъците от дима от цигари и други тютюневи изделия всъщност стават по-опасни за здравето ни с течение на времето.

Той може да увеличи риска от рак

Проучванията са установили, че нитрозамините, които се образуват в резултат на реакцията на никотина от пасивното пушене с азотната киселина във въздуха, могат да се свържат с човешката ДНК. Това може да доведе до значителни генетични увреждания и да увеличи риска от раково заболяване на клетките.

Вече е установено, че канцерогените, които се образуват от тютюневия дим, са склонни да се задържат в заобикалящата ни среда дълго време след угасването на цигарата. Постоянното излагане на тези канцерогени в крайна сметка увеличава риска от рак.

Може да е токсичен за мозъка, черния дроб и имунитета ви

Екип от изследователи излага някои мишки на канцерогенни остатъци от третичен тютюнев дим в продължение на шест месеца, за да открие тревожни резултати. Само за месец след излагането на остатъците от тютюнев дим изследователите установяват, че мишките страдат от:

Увреждане на клетките на черния дроб.
Увреждане на клетките на мозъка.
Повишени нива на кортизол (хормон на стреса, който освен всичко друго е свързан и с увеличаване на теглото).
Отслабена имунна система.
Повишена инсулинова резистентност.

Тези ефекти само се влошават през целия период на изследването. Последните три фактора също допринасят значително за развитието на диабет тип 2.